ПОПРОВЍКВАМ СЕ, -аш се, несв.; попровѝкна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Провиквам се слабо, малко. Вървеше сам из тъмната гора и се оглеждаше често, особено когато се попровикнеше улулицата.

2. Само несв. Провиквам се слабо, малко от време на време.


Източник: Речник на българския език (онлайн)